ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПРАВИТЕЛСТВА ДА СЕ БОРЯТ С ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА СРЕЩУ МАЛЦИНСТВАТА, ПРЕДИЗВИКАНИ ОТ ОМРАЗА
Престъпленията срещу малцинствата, предизвикани от омраза, са всекидневна реалност в Европа, но често се пренебрегват от властите, казва Minority Rights Group International (MRGI) в годишния си доклад.
Докладът на водещата международна правозащитна организация „Състояние на малцинствата и коренното население по света през 2014 г.” се фокусира върху „свободата на защита от реч на омразата” и представя примери от практиката от България, Великобритания, Грузия, Гърция, Русия, Унгария, Турция, Украйна и Франция.
Докладът показва, че търсещите убежище, мигрантите, бежанците и трайно уседналите малцинствени популации като евреи, мюсюлмани и роми са групите, които най-често стават обект на престъпления от омраза в региона.
“Речта на омразата и престъпленията, предизвикани от омраза, са част от реалността, в която живеят много малцинства във всички части на Европа, казва Карл Содерберг, директор за политиката и комуникациите в MRGI. “А извършителите може да сметнат бездействието на европейските правителства за разрешение да продължават”.
В много страни за отражението на глобалната финансова криза от 2008 г. и правителствените мерки за икономии бяха обвинени мигрантите, етническите и религиозните малцинства. Това доведе до засилване на насилието и омразата. Възприемането на антиимигрантска, антиромска и антисемитска позиция позволи на много крайнодесни групи да спечелят значително присъствие в националните парламенти, например в Гърция и Унгария. Някои крайнодeсни партии са свързани с милиции в паравоенен стил и доброволчески групи за поддържане на реда, например „Златна зора” в Гърция и „Йоббик” в Унгария. В допълнение, крайнодесните партии постигнаха значителни успехи на последните европейски избори в много страни, например във Франция.
В Русия и Украйна свързаните с насилие престъпления от омраза срещу имигранти от Северен Кавказ и Централна Азия, както и хора с африкански произход, се подсилват от националистическите изявления в политическите и обществените обсъждания.
В България също се забелязва тенденция към ксенофобия, след като неотдавнашното пристигане на хиляди бежанци, принудени да избягат от конфликта в Сирия, даде нова цел на екстремистите и крайнодесните групи. Малцинствените общности в България, като ромите и етническите турци, отдавна са подложени на дискриминация и маргинализация – и това също води до реч на омразата и предизвикано от омраза насилие.
Ключов проблем е, че много жертви имат усещането, че няма към кого да се обърнат. Макар че речта на омразата и престъпленията от омраза често се изразяват под формата на улично насилие или индивидуални нападения, те може да бъдат насърчавани или отразявани и в дискриминационни политики на правителството. Например във Франция, след забраната от 2011 г. за пълна ислямска забрадка на публични места, жените които продължават да я носят, бяха подложени на тормоз и оскърбления. Има и прецеденти за използване на законодателството за защита от предизвиканите от омраза престъпления срещу малцинствата и мигрантите, вместо в тяхна защита, например в Унгария.
Обезкуражаващото равнище на насилие, тормоз и обиди в цяла Европа подчертават факта, че всички правителства трябва да възприемат сериозно речта на омразата и предизвиканите от омраза престъпления, заявява MRGI. Липсата на действие от тяхна страна, например за събиране на пълни данни, за иницииране на процеси или за даване на гласност на случаите, дава някаква форма на легитимност на омразата. В момента само четири страни-членки на ЕС събират и публикуват пълните данни.
“Най-доброто решение срещу омразата е повече гласност. За да се п„Състоянието на малцинствата и коренните народи по света през 2014 г.“ е достъпен за безплатно качване на 3 юли 2014 г.
За да уговорите интервюта, моля, свържете се с пресцентъра на MRG.